Опияняващата сетивата надпревара на морските вълни, изгарящите летни слънчеви лъчи и чуждестранните туристи с бронзов загар на кожата са емблема на курортна Варна. Но за хората работещи в системата на горите, Черноморието не е само море и пясък, а и зелена прохлада, бистър ручей и дивна музика от птичи песни и горски звуци.

Недалеч от морския бряг, независимо от превратностите на времето, вече 70 години е запазено едно кътче създадено от Бога да радва сетивата на всеки решил да прекрачи неговите граници.

Горските масиви на ПП “Златни пясъци” следват крайбрежната ивица, обграждат курортния комплекс “Златни пясъци” и в южната си част се свързват с венец от защитни и курортни гори на град Варна. Паркът се намира на 17 км северно от гр. Варна, има обща площ 1320,7 ха, дължина 9,2 км и средна ширина 1,2 км. Съгласно критериите на Световния съюз за защита на природата, паркът е поставен в пета категория защитени територии (защитен ландшафт).

Природен парк “Златни пясъци” е приветлив към своите посетители през всички годишни сезони. През прохладните пролетни дни излетите в него носят изключителна наслада. Това е периода през който хора, животни и растения търсят животворните лъчи на слънцето, за да се изпълнят с жизнена енергия след дългите зимни дни.

През горещото лято всяко живо същество търси живителна прохлада. Благодатна свежест обгръща всеки пристъпил сред зелените гори на парка.

… А есента - тя е несравним»! Гората е мястото, където най-истински се виждат багрите на този златен сезон. Последните слънчеви лъчи нежно галят всичко живо, сякаш благодарят за изминалото лято.

...И зимата е красива, тънка снежна пелена е преобразила целия парк. Гората и нейните обитатели сякаш са потъна пи И дълбок сън. Никога през годината тишина не се чува толкова силно. Преживявали ли сте това?

През ранна пролет паркът се изпълва с ароматите и цветовете на пробуждащата се растителност, от земята свенливо надигат глави жълтите пламъчета на минзухарите, белите камбанки на кокичетата, дъхавите теменужки и крехкия синчец, приказната иглика. През май и юни дванадесет вида български орхидеи допълват очарованието на гората - пурпурен и маймунски салеп, анакамптис, пърчовка, недоразвит димодорум и др.

Сред тревистите растения в Природния парк се срещат седем защитени вида, един застрашен и шест редки вида включени в Червената книга на България. Защитени видове растения са снежно кокиче, кавказка иглика, обикновена ефедра, недоразвит лимодорум, сибторпианова белоочица и др.

Природният парк съхранява разнообразие от местообитания на диви животни. В спокойствието на гората са се приютили типични горски обитатели - дива свиня, сърна, катерица, лисица, дървесница, еленов рогач и др.

Сред влечугите, обитаващи парка, се срещат защитени видове - шипоопашата, шипобедрена и блатна костенурки, смок мишкар и голям стрелец. Малките водни площи в парка се обитават от 6 вида жаби и два вида тритони.

Птичето царство е представено  от 122 вида птици. Звънката песен на дроздове и авлиги долита от кичестите корони на габъра и мъждряна. Други типични представители на птичия свят са синигери, кос, червеношийка, черешарка и др. От хищните видове птици в парка се срещат голям и малък ястреб, керкенез, мишелов, горска улулица и др. Паркът е едно от малкото места в страната, където намира убежище колхидския фазан.

По време на пролетните и есенните миграции, над парка преминават големи ята прелетни птици, тъй като той е разположен на миграционния път на птиците Via pontica.

Културно-историческото наследство на територията на парка обхваща широк период от античността до късното Средновековие, което определя неговата общонационална значимост и е притегателна сила за много български и чуждестранни туристи.

Недалеч от морския бряг, в югозападната част на парка гостоприемно отваря врати паметник на културата Аладжа манастир — средновековен скален манастир от 13-14 век, с историческо и национално значение. Манастирът е наречен от местното население “аладжа” - пъстър, шарен и това наименование произлиза от самия облик на скалата, в която се помещава манастира. Посетителите и днес могат да се удивят от чудната гледка в подножието на останките от манастира, получаваща се от играта на светлината по варовиковата скала.

Гората ревниво пази тайните на съществувалите някога селища, укрепления и катакомби. На 800 м югозападно от Аладжа манастир се намира голяма група пещери, разположени на три нива, определени от братята Шкорпил като “катакомби”. Помещението с гробове, характерни за ІV - VІ век и находките (монети на Юстиниян I - 526-656г.), фрагменти от керамика и др. доказват, че катакомбите са били обитавани още през ранно-християнската епоха. По-късно през ХІІІ - ХІV век, в тях вероятно са живеели отшелници от близкия Аладжа манастир.

В южната част на Природен парк “Златни пясъци”, устоял на изпитанията на времето, издига мощна снага

двестагодишен чинар. Внушителните размери на вековното дърво вдъхват респект към неумолимия ход на историята. Чинарът е висок 23 метра, а обиколката на ствола му е 4 метра.

Територията на парк Златни пясъци предлага отлични възможности за развитие на туризъм. Близостта му до град Варна, туристическите комплекси “Златни пясъци”, “Св.св. Константин и Елена”, “Албена” и курортното селище Кранево го правят предпочитано и лесно достъпно място за голяма част от чуждестранните туристи посещаващи северното Черноморие.

На територията на парка са разработени пет туристически маршрута, които представят биологичното и ландшафтно разнообразие, свързват забележителностите с настанителната зона.

Под управление на Дирекцията на Природен парк “Златни пясъци” е Природна забележителност “Побити камъни”. Тя е първата Природна забележителност в България, обявена през 1937 г. с обща площ в наши дни 253,3 ха. С това име е известен уникалният природен феномен, обединяващ 14 групи каменни колони с неправилна, цилиндрична или конусовидна форма, разположени сред пясъци и разпръснати в западния край на варненската низина. Образуванията, възникнали преди повече от 50 милиона години, вълнуват поколения учени със своя произход. Най-новата теория ги определя като микробиално – карбонатни колони възникнали на дъното на древно море.

… Това е нашият парк - красив и гостоприемен. Нека всеки турист преминаващ през него помни, че дареното ни природно богатство трябва да съхраним и за поколението след нас.