Уважаеми дами и господа,

Представяме на вашето внимание едно много интересно и задълбочено научно изследване на историята на пощите в Дръстър ( Силистра )  през вековете, поднесено от нейния автор по един атрактивен и нестандартен начин. Паралелно с това той ни представя интересни нюанси от историята на града ни, от създаването му през 106 г.н.е. от император Траян като крепост, наречена Дуросторум, и по-късно между 169 и 176 г.н.е., когато получава статут на муниципия – самоуправляващ се град при управлението на римския император Марк Аврелий. Някога великия Бонапард е казал: „И културата на една нация зависи от броя на пощенските дилижанси.” Пощите винаги са били в авангарда на човешкия прогрес. Още при първите влакови композиции е имало пощенски вагони, първите параходи са пренасяли така наречената „корабна поща” . Първите автомобили са служели на пощите. Знаменита е „Южната поща” , осъществена през континентите от самолетите на френската авиокомпания „Аеропостал”, чиито пилот е бил и световноизвестен писател, Антоан дьо Сент Екзюпери. Появата на велосипеда също е свързана с пощенската дейност. Вечен е стремежът на хората да общуват помежду си. Ако преминем през вековете, ще се срещнем с папирусите на египетските фараони, с древното писмо „скитале”, пренасяно от бързи вестоносци, ще чуем конския тропот на пощенските карети и ще достигнем до съвременните комуникационни спътници. Но през всички етапи в еволюцията на човечеството, ролята на съобщенията остава неизменна – да бъдат връзка между хората, живеещи в един общ свят. Силната в древността крепост Дуросторум, оцелелият през вековете Дръстър, днес е един красив, приветлив и гостоприемен град, наречен Силистра. Неговата изключително богата история преминава през различни епохи, през които Дръстър е бил винаги в пределите на българската държава. След основаването на Първото българско царство при хан Аспарух в 681 г. е бил най-значимият град след столицата Плиска. Особено интересен период от развитието на пощите в Дръстър (Силистра) е XIX век, когато в него действат: австрийски, турски, руски, а след 1878 г. и български пощенски служби. В началото на този век 1807 – 1809 г. френските дипломати Луи дьо Заманя и Адриан-Луи Кошле дават подробно описание за състоянието на пощите у нас тогава, по време на своята дипломатическа мисия в България. Силистренските народни носии са част от националното етнографско богатство, създадено през вековете от народния гений, от неговия стремеж към съвършенство и красота. В тях с целия си колорит и разнообразие, българинът е вградил своята душа, създал е традиция, която и до днес стопля сърцата и радва очите ни. В силистренските народни носии са вградени жаркото слънце на „Златна Добруджа”, очарованието на изгрева и романтиката на залеза край Дунав. Австрийският енциклопедист и пътешественик Феликс Каниц, посетил България през 1863 г. с възхищение говори за езерото Сребърна, наричайки го „Елдорадо на блатните птици”. Днес резерватът Сребърна е под егидата на ЮНЕСКО, наречен още „Европейска мечта”. Ние сме убедени, че в близко бъдеще нашата „Европейска мечта” по пътя към Европа, ще бъде реалност.

инж. Иво Андонов

кмет на Силистра