Книгата е разделена на осем части. От първа до четвърта част са разгледани основни периоди от историята на дърворезбарското изкуство в българските земи до средата на ХVІІІ в. Отделено е внимание както на миниатюрната, така и на обемната дърворезба – иконостаси, владишки тронове и двери. В раздел пети са разгледани подробно особеностите на дърворезбарските школи в България приблизително между 1800 и 1980 г.: Самоковска, Тревненска, Калоферска, Мияшка (Дебърска), Банска, Мецовска и преглед на основни произведения на дърворезбата в други краища на България. Школите са определени както по географски, така и по стилистично-художествен принцип въз основа на множество примери с произведения на свързани с тях майстори. Раздел осми разглежда подробно жизнения и творчески път на един от последните български големи дърворезбари – Радко Димитров Раденовски. Включени са лични спомени и снимки на творби на майстора.